Батак
Родопа сякаш спи. Като от рана
на запад кръв от облака сълзи...
А слънцето виси като камбана
с изтръгнат от стихиите език.
Не се навеждай! Изворът е топъл
и мътен за голямата ти жажда!
Не чуваш ли? - със кукувичи вопъл
една прастара болка се обажда.
Тръгни към нея - в каменната черква
и твърд я приеми, нали си мъж!
Макар че всяка твърдост се изчерпва
тук, в допира с дъха ù вездесъщ.
Но ти не се стъписвай! Приеми я
по мъжки - непресилено и просто,
и горд, склони главата си пред тия,
обвеяни със вечна слава кости...
Не, не! Не спи Родопа. От Персенк и
от Сюткя вятър в боровете литва,
след мораво-червените им сенки
да търси знак от святата молитва
на мъртвите. А те ще се завръщат
отново в теб с незримия си пламък
и тяхната молитва ще е всъщност -
три думи, избродирани на знаме...
1978
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
