Не бързам. Ето ме.
Почти съм спряла.
Часовникът наивно
зазвъня - в без пет.
И цяла тишината,
онемяла, ме е обгърнала
в неонов креп.
Закашлях се.
Навярно от мъглата.
Поглъщам жадно
всяка капка...
Дъжд, и неочакван, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация