Nella_gold (Нели )
841 4525
Jan 21, 2014, 7:54 AM

Бавно... 

  Poetry » Love
643 0 5

Не бързам. Ето ме.

Почти съм спряла.

Часовникът наивно

зазвъня - в без пет.

И цяла тишината,

онемяла, ме е обгърнала

в неонов креп.

Закашлях се.

Навярно от мъглата.

Поглъщам жадно

всяка капка...

Дъжд, и неочакван,

чука по стъклата,

а аз не мога,

изведнъж, да го 

поема с цялото си тяло.

Забавям ход. 

Прозорецът

пред мене

изсветлява.

Зад него - полутъмен силует.

Дали е принц - 

(от приказките с жаби?!)

ей там - един самотен и 

омокрен сив врабец?!

Не бързам. Да.

Сега е друго...

И тишината се разбужда.

Оживя, опънала

вълшебни струни.

Не ми изглежда

да е... ден погубен.

Сега е време.

Ден незабравим.

И няма време

пак да се...

изгубим. 

Ще тръгнем бавно.

Бавно...

Да вървим.

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??