27.08.2007 г., 10:51

Бавно вървим към себе си

989 0 6
 Бавно крачи живота ни,
    ту в тая, ту в друга посока.
    Бавно измисляме начини
    да се срещаме за пред хората.
    Бавно кръстосваме мисли,
    разцъфнали от обич,накичени.
    Бавно отлепваме устни
    от горчиво-сладките истини.
    Бавно вървиме към себе си,
    венчани с блян и въздишки..
    Бавно отмерваме времето.
    Бавно,но докога ли?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...