Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
11.10.2011 г., 16:22 ч.

Бдящата красавица 

  Поезия
736 0 21

 

Това е приказка, но малко по-различна.

Във нея спящият съм аз, а тя седи до мен.

Седи и бди. Очаква моето "Обичам те"

петнадесет години – ден и нощ, и нощ и ден.

 

Технически, аз трябва всъщност да съм мъртъв –

изял съм най-отровната от всички ябълки.

Но тя не вярва. Тя ме чака, не помръдва.

Тя знае само, че ще се събудя. Някога.

 

Красивите ú устни плуват много тихо

в безмълвното небе, похлупило лицето ми,

мълчат над мен, усещат ме и леко дишат

над моите клепачи, в тежък сън залепнали.

 

Каква е тази власт, която я задържа

до страшния безжизнен ръб на тишината ми?

Мечта ли е, която никога не свършва?

Съдба ли е, узряла във сърцето на жена?

 

Очите ú смирено глъхнат, не говорят.

Те пазят своя шепот само за очите ми,

които някой ден, ей тъй, ще се отворят,

дочакани, спасени просто със обичане.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??