Бе любов...

26.01.2012 г., 10:23 ч.

Поезия

5.0 / 2

846 0 1

Утрото настъпи като рутина.
Всеки ден еднакви стъпки прави.
А душата ти, за да не е сама,
от моята безспирно граби.
Целуваше ме, сякаш съм една -
разкошна и неповторима.
Не можех да ù устоя.
Маскираната болест нелечима...
Бе любов.
Но не видях
под дрехите на скитащ се страдалец...
Пред мене беше само грях, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сюжет за пренаписване
Молитва

Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...
Сънувам те

Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
Сън с дъх на смокиново сладко

С теб играем опасна игра, но е много красиво, любими – като нощ сред вековна гора от греховни и тъмн...

Още произведения »