Бе любов...

danisab (Ниела Вон)
214 312

26 янв. 2012 г., 10:23

Поэзия

744 0 1

Утрото настъпи като рутина.

Всеки ден еднакви стъпки прави.

А душата ти, за да не е сама,

от моята безспирно граби.

Целуваше ме, сякаш съм една -

разкошна и неповторима.

Не можех да ù устоя.

Маскираната болест нелечима...

Бе любов.

Но не видях

под дрехите на скитащ се страдалец...

Пред мене беше само грях,

докоснах го веднъж със палец

и цялата ръка потъна.

Стон

излезе изпод моето доверие.

Лежах до теб, като в бетон,

с умората от лековерие.

И исках да сме все в едно,

но начините бяха без решение.

Ти бе от друго потекло,

а аз - царица, без съмнение.

Години свличаха бельо

от моите картинни вопли.

И всяко утро, да не е само,

при теб събуждаше ме топла.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-04-05T22:29:14+03:00

И не само, изпълнението отговаря напълно на замисъла! Прекрасни и много верни стихове!...Хубаво, но и много трудно нещо е любовта! Не търпи нито сянка на грандомания, нито пък робуване на стереотипи.