Бе любов...

26 янв. 2012 г., 10:23

Поэзия

801 0 1

Утрото настъпи като рутина.
Всеки ден еднакви стъпки прави.
А душата ти, за да не е сама,
от моята безспирно граби.
Целуваше ме, сякаш съм една -
разкошна и неповторима.
Не можех да ù устоя.
Маскираната болест нелечима...
Бе любов.
Но не видях
под дрехите на скитащ се страдалец...
Пред мене беше само грях, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бе любов...

Искате да прочетете повече?

Предложения