Бе магическо, бе магическа... (посветено)
Ти бе толкоз мъничка и нежна,
как успя да се влюбиш във мен.
Туй е толко красиво, но грешно,
сякаш ме приковава в цимент.
Всички казваха колко сме сладки,
най-красиви бяхме аз и ти,
аз се влюбих в теб толкоз внезапно
и любовта ни потъна в мечти.
Тъмен ден! В който казах ти, мила,
ти живот си, и всичко си ти,
ти си мойта магическа сила,
само ти си в устата ми. Ти!
Да не си до мен, ще е жестоко,
всеки миг с теб бе миг красота,
нито ден аз не ще да прескоча,
не протегнеш ли към мен ръка.
Но иди си, принцесо, аз мога
всеки делник да съм без любов,
с всеки делник ще крача към гроба,
но без теб по-добре да съм в ров.
Всичко, дето ми даде, ще помня,
устните ти ще лепнат по мен,
с всяка нощ, в красота незапомнена,
бе за мен по-красива от ден.
Аз не исках друго, аз богат съм,
имах теб, имах мен, имах вечер,
имах спомена как в мен подпряна си,
имах миг, който ще помня вечно:
Там се сляха тела, както залезът
с тъмнината се слива във нощ,
прониквах в теб като красиви разкази
и с езика си те ваях като с нож.
посветено на...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
