Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Dec 17, 2009, 10:36 AM

Бе магическо, бе магическа... (посветено) 

  Poetry » Love
666 0 3

 

 

Ти бе толкоз мъничка и нежна,

как успя да се влюбиш във мен.

Туй е толко красиво, но грешно,

сякаш ме приковава в цимент.

 

Всички казваха колко сме сладки,

най-красиви бяхме аз и ти,

аз се влюбих в теб толкоз внезапно

и любовта ни потъна в мечти.

 

Тъмен ден! В който казах ти, мила,

ти живот си, и всичко си ти,

ти си мойта магическа сила,

само ти си в устата ми. Ти!

 

Да не си до мен, ще е жестоко,

всеки миг с теб бе миг красота,

нито ден аз не ще да прескоча,

не протегнеш ли към мен ръка.

 

Но иди си, принцесо, аз мога

всеки делник да съм без любов,

с всеки делник ще крача към гроба,

но без теб по-добре да съм в ров.

 

Всичко, дето ми даде, ще помня,

устните ти ще лепнат по мен,

с всяка нощ, в красота незапомнена,

бе за мен по-красива от ден.

 

Аз не исках друго, аз богат съм,

имах теб, имах мен, имах вечер,

имах спомена как в мен подпряна си,

имах миг, който ще помня вечно:

 

Там се сляха тела, както залезът

с тъмнината се слива във нощ,

прониквах в теб като красиви разкази

и с езика си те ваях като с нож.

 

 

посветено на...

 

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??