* * *
Не виждам смисъл да живея
сред таз пустинна самота.
Дали някога ще проумея
моята съдба?
И има ли надежда в нея,
ако няма, по-добре е да умра!
Ще открия ли какво е да обичаш
или ще се лутам сред безброй лица,
които ще ме гледат безразлично,
а аз ще търся малко топлина.
Ще се събудя ли веднъж щастлива,
ще позная ли какво е радостта
или грозна птица сива,
разперила е над мен крила!
Ще издържа ли до края?
Не знам...
но, моля те, не ме оставяй там,
сред купища маски и неискрени очи,
сред дяволски, нечовешки души.
Бъди с мен, не ме изоставяй!
И аз съм грешница, но, моля те, прощавай.
Със сълзи си плащам всички грехове!
Спаси ме, Господи, от мойте страхове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Неделчева Всички права запазени
