obrechena_f (Красимира Неделчева)
16 46
3.06.2008 г., 15:02 ч.

* * * 

  Поезия
938 0 7

Не виждам смисъл да живея

сред таз пустинна самота.

Дали някога ще проумея

моята съдба?

И има ли надежда в нея,

ако няма, по-добре е да умра!

Ще открия ли какво е да обичаш

или ще се лутам сред безброй лица,

които ще ме гледат безразлично,

а аз ще търся малко топлина.

Ще се събудя ли веднъж щастлива,

ще позная ли какво е радостта

или грозна птица сива,

разперила е над мен крила!

Ще издържа ли до края?

Не знам...

но, моля те, не ме оставяй там,

сред купища маски и неискрени очи,

сред дяволски, нечовешки души.

Бъди с мен, не ме изоставяй!

И аз съм грешница, но, моля те, прощавай.

Със сълзи си плащам всички грехове!

Спаси ме, Господи, от мойте страхове!

 

 

 

© Красимира Неделчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??