* * *
Не виждам смисъл да живея
сред таз пустинна самота.
Дали някога ще проумея
моята съдба?
И има ли надежда в нея,
ако няма, по-добре е да умра!
Ще открия ли какво е да обичаш
или ще се лутам сред безброй лица,
които ще ме гледат безразлично,
а аз ще търся малко топлина.
Ще се събудя ли веднъж щастлива,
ще позная ли какво е радостта
или грозна птица сива,
разперила е над мен крила!
Ще издържа ли до края?
Не знам...
но, моля те, не ме оставяй там,
сред купища маски и неискрени очи,
сред дяволски, нечовешки души.
Бъди с мен, не ме изоставяй!
И аз съм грешница, но, моля те, прощавай.
Със сълзи си плащам всички грехове!
Спаси ме, Господи, от мойте страхове!
© Красимира Неделчева All rights reserved.
