Беатрис
Две очи, малки устремени.
Гледат само напред.
Да знам, много са изморени,
но спокойно всичко ще е наред!
Беатрис, чудна моя,
думите тежки ти изрекох.
Заболя те малко зная,
Но един ден прекрасна моя ще ми кажеш: -"Бяха те човешки".
Бети, слънце мое, как изгря!
Усмивката ти лъчезарна!
Косата черна, ти развя !
И сърцето ми облада.
Беатрис, ти си ми любима,
С таз усмивка тъй прекрасна.
Жалко е че скоро ще замина,
И раздялата ни ще е ужасна.
Б.М.С ❤
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никалас Борисов Всички права запазени
