27.11.2021 г., 18:56

Беден просяк

562 0 0

По улиците на студения цимент,

една ръка протягаше за помощ,

с дълги нокти почернели и умираща от глад

-една ръка на беден просяк.

 

Суха, стара и прегърбена старица,

в дрипи изподрано сиви,

с надежда в погледа си сляп погледна

и чакаше някой да я види.

 

Дълго чаках тебе аз,

за твоята любов ръце протягах,

молех се и само просяк станах,

измамена с най-чистата ми обич!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Раунд-Дев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...