По улиците на студения цимент,
една ръка протягаше за помощ,
с дълги нокти почернели и умираща от глад
-една ръка на беден просяк.
Суха, стара и прегърбена старица,
в дрипи изподрано сиви,
с надежда в погледа си сляп погледна
и чакаше някой да я види.
Дълго чаках тебе аз,
за твоята любов ръце протягах,
молех се и само просяк станах,
измамена с най-чистата ми обич!