Беден просяк

По улиците на студения цимент,

една ръка протягаше за помощ,

с дълги нокти почернели и умираща от глад

-една ръка на беден просяк.

Суха, стара и прегърбена старица,

в дрипи изподрано сиви,

с надежда в погледа си сляп погледна

и чакаше някой да я види.

Дълго чаках тебе аз,

за твоята любов ръце протягах,

молех се и само просяк станах,

измамена с най-чистата ми обич!