4.01.2007 г., 12:51

Бедгелерт

1.3K 0 11
Усмихнато завръща се от лов
прославеният рицар Луелин.
Той знае, че очакват го с любов
съпруга млада и единствен син.
Но вижда от далече Луелин
под сянката на явор разклонен
люлката на мъничкия син
разкъсана виси. Окървавени
разпръснати са детски пелени.
Скова ням ужас бащино сърце,
безумен гняв умът му заплени
и бързо със треперещи ръце
от ножницата той извади меча,
а срещу него с кървава муцуна
любимото му куче се завтече
на име Гелерт. Звънна като струна
скъсана, студеният метал,
и с гняв прониза верния другар.
В този миг, от скръб обезумял,
рицарят дочу до ствола стар
детски плач. До малкия му син
огромен вълк с прегризан врат лежи.
От този миг престана Луелин
да се усмихва. Цял живот тъжи.
Погреба Гелерт. Яворът могъщ
и в мраз, и в зной там бди над гроба чер,
а мястото сред хората надлъж,
и шир прочу се като Бедгелерт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...