19.11.2014 г., 7:47

Бедуине мой!

1.7K 0 12

                          

                                                                                    На А.С

 

                              Забравих откъде съм дошла,

                                         бедуине мой!

                           Билка целебна. Надежда последна.

                                       Любов неземна.

 

 

                                  Не оставям следи в пясъка,

                                        страннико мой!

                         Шатра спасителна. Глътка живителна.

                                  В тишина оглушителна.

 

 

                            Не усещам вятъра в косите си,

                                        коннико мой!

                          Не чувам света. Не виждам дните.

                                  Не помня живота си.

 

 

                                          Живея Теб,

                                        любими мой!

                     Лудост пленителна.Страст опустошителна.

                                     Жажда томителна.

 

 

                                Родена съм, да те обичам,

                                         бедуине мой!

                           Билка целебна.Надежда вълшебна.

                                       Любов последна.

 

 

                    

                         Радостина Дианжело

                         19/11/2014

 

 

 

                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Дианжело Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...