19.11.2014 г., 7:47

Бедуине мой!

1.7K 0 12

                          

                                                                                    На А.С

 

                              Забравих откъде съм дошла,

                                         бедуине мой!

                           Билка целебна. Надежда последна.

                                       Любов неземна.

 

 

                                  Не оставям следи в пясъка,

                                        страннико мой!

                         Шатра спасителна. Глътка живителна.

                                  В тишина оглушителна.

 

 

                            Не усещам вятъра в косите си,

                                        коннико мой!

                          Не чувам света. Не виждам дните.

                                  Не помня живота си.

 

 

                                          Живея Теб,

                                        любими мой!

                     Лудост пленителна.Страст опустошителна.

                                     Жажда томителна.

 

 

                                Родена съм, да те обичам,

                                         бедуине мой!

                           Билка целебна.Надежда вълшебна.

                                       Любов последна.

 

 

                    

                         Радостина Дианжело

                         19/11/2014

 

 

 

                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Дианжело Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...