Ти, макар и възхитителна,
си за мене приблизителна.
Не, че хлопа ми дъската
или съм сменил резбата.
Всеки мъж би подивял
още щом те е видял.
Но съм си железен пич
и не те поглеждам хич.
Бе, направо си находка
със осанка и походка!
Уви, твоята снага
бих забравил на мига.
Щото имам си Елена-
слънце в моята вселена
и за мене си комета,
падаща в друга планета.
Тъй че, махай се от бара!
Другаде си пробвай чара.
Всеки мъж ще пожелае
с тебе да си поиграе.
Аз съм крепост непристъпна.
От женски прелести не тръпна.
Просто, влюбен до уши,
Господ туй за мен реши!
© Георги Янков Всички права запазени