Бежанец
Пътувам с влак, а влакът тича,
обаче накъде - не знам.
В Германия да ида искам,
но той дали отива там?
Ще кажете: - Ами попитай
или табелите чети!
Но пишат и говорят всички
на непознат за мен език.
Езикът в моята родина
така е лесен и красив,
а тоя сякаш е енигма.
Не знам му буквите дори.
Живяхме скромно, но войната
дойде, защо ли - не разбрах.
От бомби крихме се в мазата.
Разбрахме що е глад и страх.
Говореха ми: - Ако идеш
във Европейските страни,
там колко е добре, ще видиш.
Богато ще живееш ти.
Повярвах. Дадох хилядарки
за трафиканти и рушвет.
Тъй стигнах тук с надежди сладки,
ала не бях добре приет.
Оставиха ни край шосето,
уж тръгнаха за автобус.
Но вместо него, през полето
пристигна полицейски бус.
Избягах. И сега във влака
седя отчаян, огорчен.
Арѐста си смирено чакам,
подслон ще ми дадат поне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дунеловски Всички права запазени
