Mitko19 (Димитър Дунеловски)
62 50
1.10.2022 г., 7:59 ч.

Бежанец 

  Поезия » Гражданска
364 2 5

Пътувам с влак, а влакът тича,

обаче накъде - не знам.

В Германия да ида искам,

но той дали отива там?

 

Ще кажете: - Ами попитай

или табелите чети!

Но пишат и говорят всички

на непознат за мен език.

 

Езикът в моята родина

така е лесен и красив,

а тоя сякаш е енигма.

Не знам му буквите дори.

 

Живяхме скромно, но войната

дойде, защо ли - не разбрах.

От бомби крихме се в мазата.

Разбрахме що е глад и страх.

 

Говореха ми: - Ако идеш

във Европейските страни,

там колко е добре, ще видиш.

Богато ще живееш ти.

 

Повярвах. Дадох хилядарки

за трафиканти и рушвет.

Тъй стигнах тук с надежди сладки,

ала не бях добре приет.

 

Оставиха ни край шосето,

уж тръгнаха за автобус.

Но вместо него, през полето

пристигна полицейски бус.

 

Избягах. И сега във влака

седя отчаян, огорчен.

Арѐста си смирено чакам,

подслон ще ми дадат поне.  

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??