1.10.2022 г., 7:59

Бежанец

584 2 5

Пътувам с влак, а влакът тича,

обаче накъде - не знам.

В Германия да ида искам,

но той дали отива там?

 

Ще кажете: - Ами попитай

или табелите чети!

Но пишат и говорят всички

на непознат за мен език.

 

Езикът в моята родина

така е лесен и красив,

а тоя сякаш е енигма.

Не знам му буквите дори.

 

Живяхме скромно, но войната

дойде, защо ли - не разбрах.

От бомби крихме се в мазата.

Разбрахме що е глад и страх.

 

Говореха ми: - Ако идеш

във Европейските страни,

там колко е добре, ще видиш.

Богато ще живееш ти.

 

Повярвах. Дадох хилядарки

за трафиканти и рушвет.

Тъй стигнах тук с надежди сладки,

ала не бях добре приет.

 

Оставиха ни край шосето,

уж тръгнаха за автобус.

Но вместо него, през полето

пристигна полицейски бус.

 

Избягах. И сега във влака

седя отчаян, огорчен.

Арѐста си смирено чакам,

подслон ще ми дадат поне.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...