Бежанец
Пътувам с влак, а влакът тича,
обаче накъде - не знам.
В Германия да ида искам,
но той дали отива там?
Ще кажете: - Ами попитай
или табелите чети!
Но пишат и говорят всички
на непознат за мен език.
Езикът в моята родина
така е лесен и красив,
а тоя сякаш е енигма.
Не знам му буквите дори.
Живяхме скромно, но войната
дойде, защо ли - не разбрах.
От бомби крихме се в мазата.
Разбрахме що е глад и страх.
Говореха ми: - Ако идеш
във Европейските страни,
там колко е добре, ще видиш.
Богато ще живееш ти.
Повярвах. Дадох хилядарки
за трафиканти и рушвет.
Тъй стигнах тук с надежди сладки,
ала не бях добре приет.
Оставиха ни край шосето,
уж тръгнаха за автобус.
Но вместо него, през полето
пристигна полицейски бус.
Избягах. И сега във влака
седя отчаян, огорчен.
Арѐста си смирено чакам,
подслон ще ми дадат поне.
© Димитър Дунеловски All rights reserved.
