Погледни, стая светла, стая пълна,
но пък тиха, тъгата е безмълвна.
Сенки бродят по стените,
духовете сякаш чуваме в душите.
Шепота на името ù, само той е във ушите,
а образът, всяка нощ в мечтите.
Чуваш я, виждаш я, тръгваш към нея,
но не я достигаш, не ще я видиш повече,
ако дори за миг примигаш.
Усещаш трепета в краката,
протягаш се, за да ù хванеш ти ръката,
но тогава тя изчезва, всичко е в главата... ...