10.09.2023 г., 18:37

Белег за автентичност

1.1K 3 4

Ръцете разглеждам-без белези,

кротко положени в скута.
Как да повярвам във себе си?
Отново. Дори за минута.

 

Твърдях, че от кръста на римите
ще изкупя греха ви човешки.
Но целунат от муза в градината
заявих, че е станала грешка.

 

И разбира се сам и ненужен,
останах щом се отрекох
от онази божествена лудост
присъща 
на всички поети.

 

С ръце положени в скута,
не познали своите кръстове,
няма как на света да пробуташ
истории 
за възкръсване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....