10.09.2023 г., 18:37

Белег за автентичност

1.1K 3 4

Ръцете разглеждам-без белези,

кротко положени в скута.
Как да повярвам във себе си?
Отново. Дори за минута.

 

Твърдях, че от кръста на римите
ще изкупя греха ви човешки.
Но целунат от муза в градината
заявих, че е станала грешка.

 

И разбира се сам и ненужен,
останах щом се отрекох
от онази божествена лудост
присъща 
на всички поети.

 

С ръце положени в скута,
не познали своите кръстове,
няма как на света да пробуташ
истории 
за възкръсване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...