Sep 10, 2023, 6:37 PM

Белег за автентичност

  Poetry
1.1K 3 4

Ръцете разглеждам-без белези,

кротко положени в скута.
Как да повярвам във себе си?
Отново. Дори за минута.

 

Твърдях, че от кръста на римите
ще изкупя греха ви човешки.
Но целунат от муза в градината
заявих, че е станала грешка.

 

И разбира се сам и ненужен,
останах щом се отрекох
от онази божествена лудост
присъща 
на всички поети.

 

С ръце положени в скута,
не познали своите кръстове,
няма как на света да пробуташ
истории 
за възкръсване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...