Вече обръщаш гръб на всичко онова, което беше.
Извърташ очи и сякаш не е имало нищо.
А моите рани кой ще излекува?
Белезите кой ще заличи?
Тръгваш си, чувам как стъпките се отдалечават.
И вместо да е по-светло, става точно обратното.
Небето вижда сълзите ми и ги крие с лъжите ти.
Поне бъди мъж - върни се и кажи, че сгреши.
Но не, ти ще изчакаш да спре да боли, за да оставиш
пресни следи.
А болката остава.
Прегръщаш леко, а отблъскваш силно. ...