Бели редове
884
0
0
Ах, как обичам тези бели редове,
всеки един от тях част от живота ми краде.
Но аз не се съпротивлявам, всичко мое с радост им отдавам.
Нито плача, нито се оплаквам.
Те помнят, помнят те! Тези мъдри редове!
Когато побелея и миналото си във тях аз видя.
Ще искам да се върна, отново да опитам младостта,
но, за жалост, нея няма да я има, но там ще е листа.
Когато си замина, някой мъката ще прочете,
през сълзи ще погледне малкото си той дете.
Ще се наведе и с нежен глас ще каже, "Дядо ти тук жив е!".
Благодаря на бога! Благодаря на тези редове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Лазаров Всички права запазени
