Ах, как обичам тези бели редове,

всеки един от тях част от живота ми краде.

Но аз не се съпротивлявам, всичко мое с радост им отдавам.

Нито плача, нито се оплаквам.

Те помнят, помнят те! Тези мъдри редове!

Когато побелея и миналото си във тях аз видя.

Ще искам да се върна, отново да опитам младостта,

но, за жалост, нея няма да я има, но там ще е листа.

Когато си замина, някой мъката ще прочете,

през сълзи ще погледне малкото си той дете.

Ще се наведе и с нежен глас ще каже, "Дядо ти тук жив е!".

Благодаря на бога! Благодаря на тези редове!