Ах, как обичам тези бели редове,
всеки един от тях част от живота ми краде.
Но аз не се съпротивлявам, всичко мое с радост им отдавам.
Нито плача, нито се оплаквам.
Те помнят, помнят те! Тези мъдри редове!
Когато побелея и миналото си във тях аз видя.
Ще искам да се върна, отново да опитам младостта,
но, за жалост, нея няма да я има, но там ще е листа.
Когато си замина, някой мъката ще прочете,
през сълзи ще погледне малкото си той дете.
Ще се наведе и с нежен глас ще каже, "Дядо ти тук жив е!".
Благодаря на бога! Благодаря на тези редове!