Белѝчка вместо шегичка
Зная аз от минали години
батко, че белите си е крил
зад шега, с надежда, че ще минат,
щом сме първа дата от април.
Ако счупи ваза, захарница –
котката е сторила това.
Баба ни е истинска умница!
Как ще я измамя със слова?
Докато си мислех що да сторя
в този ден забавен и лъжлив,
петльо от стобора заговори
колко горд е и дори щастлив,
че добрите бабини кокошки
пак са снесли белички яйца.
Дядо тръгна. Без молба за прошка,
внучетата – палави деца –
тичайки, пред него изтърчаха,
исках много аз да бъда пръв!
Птиците от стрес се разхвърчаха,
петльо се ядоса май и... Клъв! -
скочи върху мен, че бях посегнал
няколко яйца да прибера.
Заболя ме! Той с крило ме перна,
не успях дори да разбера
как залитнах... После се оказах
седнал върху счупено яйце.
Не едно, а цели пет аз смазах.
Баба ми, с усмивка на лице,
вдигна ме и дънките съблече.
- Трябва - каза - да се изперат,
като дойде майка ти довечера
със баща ти, да не разберат
кой е "сготвил" в полога яйцата
вместо мен на пролетен омлет!
На лъжата къси са краката,
пакостта признах си. За късмет,
днес сме първи, можех да излъжа
батко, че яйцата е строшил,
но не искам да го гледам тъжен.
Нека знае – брат си има мил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
