Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
21.12.2018 г., 9:01 ч.

Белите копита 

  Поезия
1079 13 14


– Помня черква бяла като мляко.
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо.

 

– Ти ли плака?
– Плачеше Мария!
Аз не знаех още да се моля.
Вредом вопли. Вълчи хора виеха,
овчи кожи метнали на голо.

 

– Ти ръмжа ли?
– Взирах се нагоре
дето всички агнета отлитат.
Слушах как камбаната повтори
екота на белите копита.

 

– Полетя ли?
– Седнах до Мария.
Молех се додето спеше в скута ѝ,
щедро да дариш с любов ония
малки и невинни още Юди.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??