21.12.2018 г., 9:01 ч.
Белите копита
– Помня черква бяла като мляко.
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо.
– Ти ли плака?
– Плачеше Мария!
Аз не знаех още да се моля.
Вредом вопли. Вълчи хора виеха,
овчи кожи метнали на голо.
– Ти ръмжа ли?
– Взирах се нагоре ...
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо.
– Ти ли плака?
– Плачеше Мария!
Аз не знаех още да се моля.
Вредом вопли. Вълчи хора виеха,
овчи кожи метнали на голо.
– Ти ръмжа ли?
– Взирах се нагоре ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Цвета Иванова Всички права запазени
Предложения
-
-
Седиш на прага, мамо. Все сама. И залезът с косите ти играе. Преди да ме дочакаш у дома – ще се отпр...
-
Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...
-
Децата ни... децата заминават--- Билетите им – все еднопосочни... След тях остава... болката остава....
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
