Белите скали
Тъгувам по морето и вълните,
по роден бряг и белите скали,
за майчината ласка и утеха,
отдавна миналите дни.
Сега аз давам своята утеха
на моята любима дъщеря
и тя обича като мен морето,
и радва се на младостта.
Чрез нея преживявам младостта си
тогава беше трудно - и сега,
но вие, младите, ще поднесете
букет от рози на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Недева Всички права запазени
