Тъгувам по морето и вълните,
по роден бряг и белите скали,
за майчината ласка и утеха,
отдавна миналите дни.
Сега аз давам своята утеха
на моята любима дъщеря
и тя обича като мен морето,
и радва се на младостта.
Чрез нея преживявам младостта си
тогава беше трудно - и сега,
но вие, младите, ще поднесете
букет от рози на света.
© Стефка Недева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
