Белият дракон / приказка в рими/
Аз съм белият дракон
от твоите нощни видения.
Не разбираш защо съм дошла
и се губиш в съмнения.
Довери ми се и ме пусни,
аз избягах от ада,
дойдох да помагам на хората
по-малко да страдат.
Бях попаднала в плен
на жесток, самовлюбен тиранин
и осъмвах покрита със следи
от болезнени рани.
Той държеше душата ми
вързана с тежки вериги.
Почти се отчаях,
а и нямаше кой да повикам.
Ти не знаеш коя съм, нали?
От уплаха трепериш.
По света ме наричат Любов,
аз сама те намерих.
Много важно за мен е
при вас да се върна обратно,
да изпълвам живота със смисъл
и устрем фосфатен.
На крачка от края
почувствах дъха на отвъдното
и в миг си припомних,
че тук ме наричат Безсмъртната.
Впрегнах цялата мощ
на душата си, счупена лошо,
с нечовешки усилия се вмъкнах
в драконска кожа.
Ослепих своя враг с огнен дъх,
изгорих му лицето,
после влезнах в съня ти
и докоснах с нокът сърцето.
Позволи да остана
и болките да излекувам.
Ще ти бъда най-верния страж
докато съществувам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
