10.03.2024 г., 9:01 ч.

Белият дракон / приказка в рими/ 

  Поезия » Любовна
119 3 8

Аз съм белият дракон 

от твоите нощни видения. 

Не разбираш защо съм дошла 

и се губиш в съмнения. 

Довери ми се и ме пусни, 

аз избягах от ада, 

дойдох да помагам на хората 

по-малко да страдат. 

Бях попаднала в плен 

на жесток, самовлюбен тиранин 

и осъмвах покрита със следи 

от болезнени рани. 

Той държеше душата ми 

вързана с тежки вериги.

Почти се отчаях, 

а и нямаше кой да повикам.

Ти не знаеш коя съм, нали?

От уплаха трепериш.

По света ме наричат Любов, 

аз сама те намерих. 

Много важно за мен е 

при вас да се върна обратно, 

да изпълвам живота със смисъл 

и устрем фосфатен. 

На крачка от края 

почувствах дъха на отвъдното 

и в миг си припомних, 

че тук ме наричат Безсмъртната. 

Впрегнах цялата мощ 

на душата си, счупена лошо, 

с нечовешки усилия се вмъкнах 

в драконска кожа. 

Ослепих своя враг с огнен дъх, 

изгорих му лицето,

после влезнах в съня ти 

и докоснах с нокът сърцето. 

Позволи да остана 

и болките да излекувам. 

Ще ти бъда най-верния страж 

докато съществувам!

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??