Белият лист
По листа ми не се разхождат мисли,
стои си бял, безмълвен, чист,
във самотата си до скръб изчистен
е този мой душевен лист.
И химикалът тъне във забрава
на дъното на мисълта
и някак все не ми се получава
магията да изрека…
Затуй си направù моливи цветни,
различни краски открадни –
от спомени за жарки нощи летни;
небесно синьото свали;
на изгрева задъханите багри;
палитрата на есента;
на детството калейдоскопа шарен
и розовите очила…
А после… После почвай да рисуваш.
Във многоцветна белота
на листа ми да оживее чудна
магията на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
