Белият лист
По листа ми не се разхождат мисли,
стои си бял, безмълвен, чист,
във самотата си до скръб изчистен
е този мой душевен лист.
И химикалът тъне във забрава
на дъното на мисълта
и някак все не ми се получава
магията да изрека…
Затуй си направù моливи цветни,
различни краски открадни –
от спомени за жарки нощи летни;
небесно синьото свали;
на изгрева задъханите багри;
палитрата на есента;
на детството калейдоскопа шарен
и розовите очила…
А после… После почвай да рисуваш.
Във многоцветна белота
на листа ми да оживее чудна
магията на любовта!
© Таня Донова All rights reserved.
