Белязана от обич
Белязана от обич
“… И нека са проклети километрите!
Душата ми е влюбена във нейната.” (A.O.)
На Александър
След тебе ми остана само истина.
Две шепи пепел. И небе без птици.
Безкрилие. И слънце непоискано.
И някакво море. И пясък миден.
Не е умиране. По-страшно е от болка.
По-страшно е от полет между длани.
А някак песъчинката в окото ми
вчертава се. И ставам по-голяма.
Не беше леко. Дните натежаха.
Като гроздове, пили много слънце.
Крещим наум. И давим се в съня си.
Измисляме си спомен да сме други.
Измислям те насън. И все си същият.
И аз съм същата. Забравяш ме на ужким –
белязана от тебе и от слънцето.
Белязана от обич. Да се случиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
