19.08.2010 г., 17:59 ч.

Белязани от обич 

  Поезия » Любовна
1034 1 23

Сега съм много лятна –

по мене се усмихват

така неугасими

на слънцето лъчите.

Когато ги погледнеш,

когато ги погалиш -

едно море те плисва,

и с радостни вълни те гали.

И ставаш много мокър,

и ставаш много чист,

а синьото в очите ти

е бисерно мънисто.

Прохладен бриз ни шепне,

телата ни се сливат –

какъв пейзаж чудесен

душите ни рисуват,

без рамка и без покрив,

без думи,

напразно изговорени...

Оголени и грешни -

белязани от обич!

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??