Белязани от обич
Сега съм много лятна –
по мене се усмихват
така неугасими
на слънцето лъчите.
Когато ги погледнеш,
когато ги погалиш -
едно море те плисва,
и с радостни вълни те гали.
И ставаш много мокър,
и ставаш много чист,
а синьото в очите ти
е бисерно мънисто.
Прохладен бриз ни шепне,
телата ни се сливат –
какъв пейзаж чудесен
душите ни рисуват,
без рамка и без покрив,
без думи,
напразно изговорени...
Оголени и грешни -
белязани от обич!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
