Бент
Превзема ме спокойната ти нежност
и ласкавия допир на ръката
тъй, както се оставя безметежно
бряг речен под милувка на водата.
Потъвам като в приказка красива
и сгушвам се в сподавения шепот
на устните. Реката се разлива
и напоява мислите ми слепи.
Опитвам да не мисля за момента,
когато ще достигнеш до стената,
градена с непрозрачни елементи.
Навярно знаеш - има бент реката
и страшно е, когато се пропука -
връхлитат като бедствие водите.
Години оцелява без пролука
преградата пред горестите скрити.
Не искам да ги трупам на гърба ти,
не влизай там, докосвай без въпроси
сърцето ми. Сама водата къпе
това, което в шепите си носи.
Болезнено трептящите ми струни
сега за теб мелодия разнасят,
а миналото - шепа празни думи,
на ехото остана да приглася.
Докосвай ме, косите ми целувай
и нека нищо, нищо друго няма.
А бента забрави, че съществува.
Без бентове реките са измама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
