30.12.2007 г., 8:12 ч.

Берлин 

  Поезия
851 0 1
Тресавища мъгливи,
природа мрачна и сурова,
блата и езера, вековни дънери и... нищета...

Проклети улици, изпълнени със злоба и тъга...

И гнуснави паради - паради на човешка нищета...
Стена възправя се във каменното ти сърце -
историята стене в измъчените дробове...

Когато те съзрях, ти заплени ме:
със мъката и злобата, и бунта:
Крещиш и умоляваш!!!
Пощада молят безобразните ти сгради...

Дворци, пропити от жестокостта вековна - тук,
блестящи храмове на капитала - там.

Студенти с купа леща във ръка...
Витрини лъскави и нечупливи.
И под унилите лъчи на северното слънце трепери истина горчива:
жестоко зло света гнети с гигантска сила!

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Студенти с купа леща във ръка...
    Витрини лъскави и нечупливи.
    И под унилите лъчи на северното слънце трепери истина горчива:
    жестоко зло света гнети с гигантска сила!

    Много е силен края стиха ти. Дали ще бъде видян като колаж, или като фигура и фон е без значение. Контрастът е ясен, рязък и точен.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??