Dec 30, 2007, 8:12 AM

Берлин

  Poetry
1.2K 0 1
Тресавища мъгливи,
природа мрачна и сурова,
блата и езера, вековни дънери и... нищета...

Проклети улици, изпълнени със злоба и тъга...

И гнуснави паради - паради на човешка нищета...
Стена възправя се във каменното ти сърце -
историята стене в измъчените дробове...

Когато те съзрях, ти заплени ме:
със мъката и злобата, и бунта:
Крещиш и умоляваш!!!
Пощада молят безобразните ти сгради...

Дворци, пропити от жестокостта вековна - тук,
блестящи храмове на капитала - там.

Студенти с купа леща във ръка...
Витрини лъскави и нечупливи.
И под унилите лъчи на северното слънце трепери истина горчива:
жестоко зло света гнети с гигантска сила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Студенти с купа леща във ръка...
    Витрини лъскави и нечупливи.
    И под унилите лъчи на северното слънце трепери истина горчива:
    жестоко зло света гнети с гигантска сила!

    Много е силен края стиха ти. Дали ще бъде видян като колаж, или като фигура и фон е без значение. Контрастът е ясен, рязък и точен.
    Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...