Берлин
природа мрачна и сурова,
блата и езера, вековни дънери и... нищета...
Проклети улици, изпълнени със злоба и тъга...
И гнуснави паради - паради на човешка нищета...
Стена възправя се във каменното ти сърце -
историята стене в измъчените дробове...
Когато те съзрях, ти заплени ме:
със мъката и злобата, и бунта:
Крещиш и умоляваш!!!
Пощада молят безобразните ти сгради...
Дворци, пропити от жестокостта вековна - тук,
блестящи храмове на капитала - там.
Студенти с купа леща във ръка...
Витрини лъскави и нечупливи.
И под унилите лъчи на северното слънце трепери истина горчива:
жестоко зло света гнети с гигантска сила!
© Велин Евстатиев All rights reserved.