Беше бяла пролет
645
0
0
Беше бяла пролет, чиста и наивна.
Двама с тебе сред люляците свежи
снехме от нас завивката зимна,
че начало ново пак да отбележим.
Бе лято ласкаво и падаха звезди.
Плеяди кипваха, в съня унесени,
от смехове, прикрити в тежките сълзи.
Тълпяха се в очи простори песенни.
Бе късна есен - над смълчаните стъгди
потръпна сянка - бледен клен съблечен.
И хоризонтът свъсен сякаш се стъкми
да търси в лятото несвършилата песен.
И в зима вълшебна от преспени слова,
когато студът е сковал бреговете,
се спуснах като нежна ручейна река
с мислите лазурни да ви посетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
