Беше моя
Пак я сънувах след толкова време.
Беше толкова реална, красива.
Беше и моя, която никога ти не беше
наяве, която никога ти не беше.
Продължава омразата в раната сол да налива...
... Сол ли? Омраза? Любов ме убива!
Целувах те, шептях ти от нежност;
треперех щом устните, устни намират
и двамата изпепелени от грешност,
се сливахме, сякаш душите ни утре умират.
Ах кратък миг и жестоко събуждане,
и сълза със усмивка - разтуптяно сърце...!
Тя ми липсва, но ако няма начало, няма и свършване!
Това е животът - взе колкото взе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
