Dec 10, 2015, 12:11 AM

Беше нощ и душите ни светеха

  Poetry
1.3K 0 0

Беше нощ

и душите ни светеха -

разпилени от вятър светулки?

искри над пожар?

Днес –

души вече нямаме и

не виждаме тъмното.

Прах от души –

това ли остана?

Стърнищата нямат

нужда от пламъци.

Днес –

крачим щастливи,

вием високо,

пием праха на живота...

Нахлузваме си хомота

на участта

да бъдем асфалта

по магистралата

на Вожда.

 

Днес.

Не искам да мисля за Днес,

да живея - за днес,

да съществувам... Днес,

но мисля и... съществувам...

Не се гневя

и не виня

и не обичам...

да се увличам по мечти

            за бъдеще, за синьо, за свободно.

Дори не стъпвам в стъпките на спомените

            за преди –

            когато имахме желание – за друго.

Душата ми е боса и мълчи...

и не оставя ходилата си по пясъка

            към Утре.

Днес – гола съм

и с мислите си да се облека не мога.

Разбягват се –

като взривените неврони на мозък.

Или като цвета на прецъфтяло глухарче през май.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Цанева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Бурята сплита ръце

Бурята сплита ръце
BGN 7.00
1.6K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...