21.07.2024 г., 7:55

Беше отдавна

427 1 0

   

   Беше отдавна

 

Беше толкова отдавна,

в миналото те видях

и тогава със сърцето,

че обичам те, разбрах.

 

Беше толкова прекрасен,

като сън от красота,

но сънят не е безкраен,

свършва бързо любовта.

 

Помня в спомена очите,

дълго се оглеждах в тях,

те целуваха мечтите,

от вида им онемях.

 

Времето е безпощадно,

този ден отдалечи,

само вятърът отново

пак сълзите ми изтри.

 

Беше толкова отдавна,

може би е само сън,

мракът бързо избледнява,

вече утро е навън.

        Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....