Беше отдавна
Беше отдавна
Беше толкова отдавна,
в миналото те видях
и тогава със сърцето,
че обичам те, разбрах.
Беше толкова прекрасен,
като сън от красота,
но сънят не е безкраен,
свършва бързо любовта.
Помня в спомена очите,
дълго се оглеждах в тях,
те целуваха мечтите,
от вида им онемях.
Времето е безпощадно,
този ден отдалечи,
само вятърът отново
пак сълзите ми изтри.
Беше толкова отдавна,
може би е само сън,
мракът бързо избледнява,
вече утро е навън.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени