23.02.2016 г., 21:01

Беше ти

824 0 2

Беше ти

 

 

Стъпки небрежни пак дочувам

От някой си неканен гост.

Ти ли си? Все бленувам...

И чакам тайничко на пост.

 

Отвори се вратата, скръцна,

И подаде се оттам човек.

Уплашен цял, само хлъцна

Затвори...и избяга надалек...

 

Разтревожено към мен погледна,

бях обляна във сълзи.

Обърна гръб и в мрак изчезна,

А го молех : „Остани...“.

 

Скитници сме всички, Боже,

До костите ни чак боли...

Да те обичам век‘ не може,

А човека май че беше ти...

 

23.02.2016г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...