Беше време...
Нямам устни за теб,
нямам ръце, колене...
Беше време, когато
длани на тебе опрях
и изпълнена с обич,
години до тебе вървях.
Беше време, помниш ли,
когато ми каза:
- Не съм обичал никоя друга
като теб досега.
Беше... когато си мислех,
че в твоите ръце
ще съм щастлива
дори пред смъртта.
Аз ли се лъгах,
че ще обичам докрай,
ти ли се лъга,
че съм твоята най, най?!
С болка стъпи на пода, когато разбра,
че съм просто греховна жена.
С болка и аз осъзнах,
че не мога да обичам
дълго така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
