Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
Jan 22, 2008, 11:16 PM

Беше време...

  Poetry » Love
749 0 3

Нямам устни за теб,

нямам ръце, колене...

Беше време, когато

длани на тебе опрях

и изпълнена с обич,

години до тебе вървях.

Беше време, помниш ли,

когато ми каза:

- Не съм обичал никоя друга

като теб досега.

Беше... когато си мислех,

че в твоите ръце

ще съм щастлива

дори пред смъртта.

Аз ли се лъгах,

че ще обичам докрай,

ти ли се лъга,

че съм твоята най, най?!

С болка стъпи на пода, когато разбра,

че съм просто греховна жена.

С болка и аз осъзнах,

че не мога да обичам

дълго така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0