Jan 22, 2008, 11:16 PM

Беше време... 

  Poetry » Love
587 0 3

Нямам устни за теб,

нямам ръце, колене...

Беше време, когато

длани на тебе опрях

и изпълнена с обич,

години до тебе вървях.

Беше време, помниш ли,

когато ми каза:

- Не съм обичал никоя друга

като теб досега.

Беше... когато си мислех,

че в твоите ръце

ще съм щастлива

дори пред смъртта.

Аз ли се лъгах,

че ще обичам докрай,

ти ли се лъга,

че съм твоята най, най?!

С болка стъпи на пода, когато разбра,

че съм просто греховна жена.

С болка и аз осъзнах,

че не мога да обичам

дълго така.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??