5.07.2013 г., 10:21

Бесове

697 0 13

 

 

          Две ръце,

                         преплетени

                                                  лиани,

          две души,

                          прилепнали

                                        в горещи

                                                    длани,

          очи в очи,

                           впити

                                         безпощадно,

          устни с устни,

                           докосващи се

                                                    жадно -

          нима е само

                            привличане

                                                на двама?

          Не! Това е

                             любовта ми,

                                                 нощем

          бесуваща

                             в съня ми!

 

 

 

                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хиляди благодарности за привличането ни, Доре,двете Елита/vyatur13 и Helius/, Септември, Естрея, Светле и Ире!Бъдете щастливи!Поздрави!
  • Вальо, много е хубаво бееееее направо ми се прииска и аз да сънувам Няма болка има само светлина... дано да се сбъдне
  • В сънищата винаги е хубаво, нали...
    Поздрави!
  • Красота!
  • Щом е любов, тя не може да е кротка!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...