БЕЗ...

БЕЗ...

Безславно ще те напиша,
/всъщност описва ли се любовта се питам,
когато в бреговете ти се блъскам/,
ще те напиша с думи, които ме режат,
като ръждясал, пречупен от времето нож.

Безропотно ще те последвам,
/всъщност следва ли се вятъра, да питам,
когато пътят се губи в облаците/,
ще те следвам с крила, поникнали от обич,
като изгарящ душата ми въглен.

Безмислено ще те слушам,
/всъщност слуша ли се изгрева, да питам,
когато музиката се е сляла със въздуха/,
ще те слушам с кожата си сляпо,
като настроено пиано в ръцете на виртуоз.

Безуспешно ще те забравя,
/ всъщност съществуваш ли вече, да питам,
когато все те няма и все липсваш/,
ще те забравя с мисълта си,
и ще повтарям всеки ден на сърцето си,
че не съществуваш!

Диана Димитрова