20.10.2009 г., 17:10

Без автограф

809 0 3

От любовта си

не взех автограф!

Тя беше несподелена!

Само разпръсна мечтите

на прах

и ме остави да страдам.

И така си

останах с ръцете от лед,

с празното място в сърцето.

Смеех се,

радвах се,

да не съм бледа,

за да ви лъже лицето.

И така си,

докато в мене изтлее

 

и сетното въгленче обич

и угаси

една малка сълза,

моята чакана Пролет.

От любовта си

не взех автограф.

Тя беше несподелена,

само разпръсна

мечтите на прах

и си отиде от мене.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Краси, прекрасно е, Не искам, но защо не го публикува, по надлежния ред!
    Просто го пусни по начина по който публикува Без автограф!
    Ще го прочетат много хора и ще му се насладят!
    А твоето Есен е прекрасно!
    Припомних си го, и ми стана и тъжно и много драго!


  • НЕ ИСКАМ

    Не не искам
    лятото да си отива!
    Не искам
    Слънцето да е далеко!
    Не искам
    вятърът да вее,
    да гони паднали листа!
    Не искам
    плажът да пустее,
    и играта на вълните
    да целуват празните чадъри.
    Не не искам
    топлината в нас
    да си отиде.
    Не искам
    Есента да сменя лятото.
  • Допадна ми как пишеш!Добре дошла в сайта!))))))

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...