От любовта си
не взех автограф!
Тя беше несподелена!
Само разпръсна мечтите
на прах
и ме остави да страдам.
И така си
останах с ръцете от лед,
с празното място в сърцето.
Смеех се,
радвах се,
да не съм бледа,
за да ви лъже лицето.
И така си,
докато в мене изтлее
и сетното въгленче обич
и угаси
една малка сълза,
моята чакана Пролет.
От любовта си
не взех автограф.
Тя беше несподелена,
само разпръсна
мечтите на прах
и си отиде от мене.
© Красимира Петкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
