Без да мисля и да се оглеждам
Без да мисля и да се оглеждам
По път вървях добре познат,
без да мисля и да се оглеждам
и смисъл нямаше - тоз път познат
усещах на къде отвежда.
Насреща ми видях жена,
без да мисля и да се оглеждам,
тук бях, за да я спася,
да спася аз бедната Надежда.
Тя не знае, аз обаче знам,
без да мисля и да се оглеждам,
дълбока пропаст зее там -
пропаст за последните надежди.
Не исках да попада там,
крещях и, но не ме дочу изглежда.
Не зная някога дали без нея
ще мога пак да мисля и да се оглеждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
