2.07.2010 г., 22:25

Без да те будя…

2.5K 0 22

                               

 

                             Без да те будя…

 

               Тази вечер надникнах в душата ти…

               Тя не отвори тайни покои.

               Беше жадна. Отпи от сълзата ми…

               Пожела да говорим… говорим…

 

               И добър събеседник се случи…

               Да разказвам свободно ме провокира.

               За какво ли не… Като вярно куче

               във очите ми непрестанно се взира.

 

               Нощта влезе в своите владения.

               И танцувахме… Танго до полуда…

               С най-страстното нетърпение.

               После тръгнах тихо… да не те будя…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Една разсънена сълза

Една разсънена сълза
10,00 лв.
2.3K 1

Коментари

Коментари

  • https://www.vbox7.com/play:38059b7db5
  • Пак съм тук...
    "После тръгнах тихо… да не те будя…"
    !!!!!!!!!!!!!
    Ако всички хора по света...
    Прегръдка, Павли!
  • Хубаво е!
  • И на мен много ми хареса!!!
    Пиши по-често!!!
    Поздрав!!!
  • Благодаря на всички, които прочетоха, на всички, които харесаха, на тези, които не харесаха и на онези, които взеха отношение към творбата ми. Това стихотворение си е от моя солипсистичен свят. (Солипсизъм (от латински: „солус” - един, „ипсе” - аз, сам) e философско гледище, според което съществувам само аз или само моето съзнание, а целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от моето съзнание и въображение.) Та в стиха ми става въпрос за страстно въображаемо танго между две души... (не двама души...) Сравнение с "вярно куче", което се взира в сродна душа, въобще не ограничава пространството на никого. Специалното обяснение е за Земеделец - за кой ли път създал ситуация от рода на: "Кучетата си лаят, керванът си върви." Оставам с впечатление, че се избиват разни комплекси и се търси евтина заядливост. Бих могла да допълня, че мъжете, които имат достойнство, спазват обещанията си и че който рови, няма как да не хвърля и по гърба си. ... Ами аз ще продължавам да пиша, пък кой каквото ще да казва. Щастлива съм по всички точки от своето време и вярвам, че това се разбира. С уважение към приятелите и почитателите ми. Специални благодарности на Земеделец, който ме провокира и се роди ново есе, което очаквам да бъде публикувано.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...