Без да те будя…
Без да те будя…
Тази вечер надникнах в душата ти…
Тя не отвори тайни покои.
Беше жадна. Отпи от сълзата ми…
Пожела да говорим… говорим…
И добър събеседник се случи…
Да разказвам свободно ме провокира.
За какво ли не… Като вярно куче
във очите ми непрестанно се взира.
Нощта влезе в своите владения.
И танцувахме… Танго до полуда…
С най-страстното нетърпение.
После тръгнах тихо… да не те будя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
Сравнение с "вярно куче", което се взира в сродна душа, въобще не ограничава пространството на никого. Специалното обяснение е за Земеделец - за кой ли път създал ситуация от рода на: "Кучетата си лаят, керванът си върви." Оставам с впечатление, че се избиват разни комплекси и се търси евтина заядливост. Бих могла да допълня, че мъжете, които имат достойнство, спазват обещанията си и че който рови, няма как да не хвърля и по гърба си. ... Ами аз ще продължавам да пиша, пък кой каквото ще да казва. Щастлива съм по всички точки от своето време и вярвам, че това се разбира. С уважение към приятелите и почитателите ми. Специални благодарности на Земеделец, който ме провокира и се роди ново есе, което очаквам да бъде публикувано. 